Франк спестяваше и вече беше събрал първия си милион, а беше едва на тридесет. Баща му, прясно натурализиран американец, беше работил като скот до 68, за да спечели мечтания милион. Дъртият Христов беше щастлив човек, той беше успял да постигне американската мечта. Беше успял да се измъкне от най-забитата европейска страна и да дойде в Америка. Там той, заедно с всички американци, започна да мечтае да си върне заемите. Чак на 68 години се видя без заеми и с пари. Тогава той си купи яхта за един милион долара, след което продължи да спестява, за да си върне новите заеми.

Всички мислеха, че младият Христов ще продължи делото на баща си да трупа и да спестява пари, но зад неговата невинна външност на кариерист и подмазвач се криеше един гаден идеалист, който не се интересуваше от парите, а искаше да спасява света.

Именно идеалистите като Франк бяха истинското проклятие за планетата Земя. Всеки идеалист си беше поставил някаква глобална цел и смяташе за свой свещен дълг да постигне този идеал с цената на всичко. През 2010 имаше идеалисти, които се борят за господството на исляма, други смятаха за свой свещен дълг да избият евреите, трети се бореха за унищожаването на комунизма и налагането на демокрацията, четвърти се бореха за обратното на третите, а петите и те не знаеха за какво се борят, но се бореха много активно. Франк беше един от по-безобидните идеалисти, който се бореше срещу глобалното затопляне. Макар това да беше една безобидна кауза, Франк беше готов да убие или да даде живота си за нея. Разбира се, през 2010 година убийството не беше нещо нередно, но само при благословията на Съвета на Великите Мъдреци. Всяко убийство, извършено в името на идеал, който не се споделя от Съвета, се смяташе за много сериозно престъпление.

Франк чакаше пред кабинета на най-богатия човек – трилионерът Били, собственик на Onlysoft – единствената компания за производство на софтуер. Компанията на Били беше единствена, защото през 2010 всичко беше единствено. След процеса на сливане и уедряване, започнал в началото на века, беше останала една софтуерна компания, една компания за производство на обувки и една за клечки за зъби. Мъдреците бяха стигнали до извода, че ако има две различни компании за производство на клечки за зъби, то неизбежно се стига до конкуренция, която подбива цените на продуктите и в крайна сметка съсипва икономиката.

Щом компанията на Били беше единствена, то не беше чудно, че компютърният инженер Франк беше избрал да работи точно в тази компания. По-странното беше, че беше успял да се издигне до длъжността главен инженер. Много беше странно, защото Франк не беше нито евреин, нито педерас, нито член на масонска ложа, нито дори представител на някоя известна мафия. Въпреки това някаква невидима сила беше издигнала Франк до небесата. Разбира се, той беше изключително талантлив и способен, но ако само това беше достатъчно, то Onlysoft би имала поне сто главни инженера.

Франк чакаше шефа си Били, но не за да го убива, а за да го убеди да му разреши да направи машината на времето. Идеалистите наистина бяха злодеи, но дори и те не убиваха непрекъснато, а само когато това беше нужно за постигането на идеала им.

Вратата се отвори и една черна секретарка покани Франк да влезе. Били беше член на Съвета на Великите Мъдреци и затова не можеше да си позволи да назначи бяла секретарка, за да не го обвинят в расизъм. От друга страна това беше прекрасен начин за демонстриране на сътрудничество с черното мнозинство.

Франк благодари на момичето, а тя му се усмихна с два реда бели керамични зъби, които искряха силно на фона на кафявата й кожа.

В огромния кабинет, зад едно огромно бюро седеше Били и гледаше навъсено към Франк. Били мразеше по-умните от него и затова ненавиждаше Франк и половината човечество. Въпреки това Били не беше лош човек, защото към другата половина от човечеството се отнасяше доста добре.

Франк пристъпи плахо и попита с възможно най-угодническия си глас:
– Ваше Височество, имахте ли възможност да се запознаете с предложението ми за построяването на квантовия компютър?