В една малка и зле мебелирана стая седеше един дебелак на средна възраст и гледаше в кръга от светлината на нощната си лампа. Ако някой го видеше, можеше да си помисли, че чете, но това беше Гочо, а той никога не чете. Не че Гочо беше някакъв неграмотен простак, но той живееше в страна, в която никой не чете. Това беше най-забитата страна и Гочо се беше родил и израсъл в нейния най-забит град. Хората в този град не четяха, а гледаха телевизия. Гочо с нищо не се различаваше от своите съграждани и той не четеше, а гледаше телевизора, при това гледаше главно порно. Да не си помислите, че той е някакъв секс маниак. Не, според учените пристрастен към порното е този, който гледа повече от единадесет часа седмично. Според тази дефиниция Гочо е порно маниак, но не всяка седмица. Точно тази седмица той въобще не беше пристрастен, защото му бяха спрели кабелната телевизия поради баналната причина, че не си беше платил.

Първо Гочо се зачуди дали да не се закачи незаконно и да гледа на аванта, както правеха повечето му съседи, но сърце не му даде да открадне от хората, които му доставяха единствената житейска радост. Затова, вместо да гледа по телевизията секс между негър и китайка, Гочо гледаше как две хлебарки се грижеха за продължението на рода си в светлината на нощната му лампа.

– Ех, не е същото – въздъхна Гочо. Не му беше интересно, това не беше неговият биологичен вид. Може би ако беше и той хлебарка щеше да е супер, секс на живо. Да, ама той предпочиташе негъра и китайката, макар и те да не бяха точно неговият биологичен вид.

Гочо обичаше да гледа млади руси момичета или поне изрусени. Искаше да гледа стандартен секс, който се прави по начини, свързани с размножаването, но, уви, порно каналите му пускаха нещо съвсем различно. Гочо не можеше да разбере, защо му пускаха всички други раси, освен неговата, и защо сексът беше свързан повече с отделителните процеси, отколкото с размножаването. Гочо не знаеше и дори и не подозираше, че има по-уми и много по-богати хора, които се грижат за него и знаят какво е добре за него да гледа, какво трябва да знае и какво трябва да мисли. Гочо не знаеше нищо за Съвета на Великите Мъдреци.

***

По същото време, недалеч от Гочо, в един луксозен кабинет един човек мислеше по въпроса какво да открадне. Той беше облечен в перфектен черен костюм, ръцете му бяха обсипани със злато и диаманти, а на устните му седеше една идиотска усмивка. Това беше Безкрачко. Той е най-честният български политик, но не защото не краде, а защото е твърде тъп, за да покрие кражбите си. Всъщност Безкрачко не крадеше много – от тук стотачка, от там милион, но до милиард никога не беше стигал. Не че не искаше, но просто не знаеше как.

В България се живееше много трудно, но най-трудно им беше на крадците. Те вече бяха окрали всичко и сега бяха останали без работа. Безкрачко беше закъсал дотолкова, че му се налагаше да краде от самия себе си. Тази вечер реши да открадне три километра водопроводна тръба. После се сети, че преди десетина години беше откраднал водоснабдяването и че тръбата всъщност си е негова, но Безкрачко не го правеше заради парите, а просто защото чувстваше нужда да го прави, така, както светците имат нужда да правят добрини, а Гочо – да гледа порно.

***

През това време на другата страна на земното кълбо инженер Франк Христов чакаше пред кабинета на един от Великите Мъдреци. За тези, които не знаят, земята е кръгла и от едната й страна е нощ и там Гочо гледа порно и Безкрачко краде, а от другата страна е ден и хората правят пари. Там хората непрекъснато правят пари. Единственото, което може да ги откъсне от правенето на пари, е спестяването на пари. Хората в тази страна цял живот седят заключени в офиси и ядат сандвичи. От скъперничество не могат да си купят дори една паница топла супа. Всъщност, тези хора дори не знаят какво е това супа и какво е храна, единственото, което познават, е Fast Food.

Франк, както и Гочо, беше гражданин на своята страна. Работеше, правеше пари и спестяваше. Беше облечен с костюм за пет хиляди долара, а отдолу носеше бельо за три долара, купено от някаква разпродажба. Имаше много американци, които носят скъпо бельо, но това бяха хора, които от това правят пари. Франк се отнасяше много внимателно към работното си облекло, но с бельото си не работеше.


 
<<Предишна         Страница 2 (от общо 44)         Следваща >>