Петьо искаше да даде пари за семейство Тенардие и да помогне на Козет да се отърве от родната си майка. Колко хубаво би било, ако можеше всички деца да бъдат спасени от родителите си и да бъдат раздадени на приемни семейства. Така децата щяха да получат добро възпитание от строги и справедливи възпитатели, вместо да бъдат глезени и разваляни от собствените си родители. Това беше една прекрасна мечта, но за целта трябваше да се съберат ужасно много пари. Петьо много искаше да помогне. Той отново посегна към телефона си, за да подкрепи и тази благородна кауза, но уви, не успя. Майка му му беше сложила седмичен лимит на SMS-ите. Тя познаваше добре сина си и знаеше, че той със своето жалостиво сърце би изпукал всичко за благотворителност.

***

Какво се случва от другата страна на океана? Ами и там са минали шест месеца. Интересно, уж времето върви с еднаква скорост навсякъде, а българите все изостават ли, изостават. В Америка нещата се случваха по-бързо или поне достатъчно бързо и затова сега там пускат квантовия компютър. Това си беше планирано или по-точно – така беше разпоредила Маман.

Първата задача, която Машината на времето трябваше да реши, е как да прецака китайците и тяхната експедиция до Марс. Всички очакваха машината да изплюе чертежите на някаква сложна ракета, която да изпревари китайците по пътя и да стигне до Марс преди тях. Въпреки това машината приятно изненада всички Мъдреци, като намери много по-просто и по-елегантно решение. Как, мислите, реши задачата квантовият компютър? Ами много просто, той погледна в бъдещето, по-точно пресметна бъдещето, и установи, че една година след кацането си на Марс всичките китайски космонавти ще загинат от силната радиация.

По принцип да летиш три години в открития космос, не е шега и космическите лъчи не прощават. Освен това, на Марс атмосферата е доста тъничка и след кацането си космонавтите ще продължат да се облъчват, докато не стигнат смъртоносната доза.

Когато докладваха тази новина на Маман, тя попита:
 – Все пак, на какво са разчитали?
Тя знаеше, че китайците не са чак толкова тъпи и обикновено внимателно си връзват гащите.
 – Те са решили да построят базата си в Големия каньон, където няма космическа радиация – обясни Франк Христов, който отговаряше за квантовия компютър и за всичко свързано с него.
 – Как така в Големия каньон? Та той не е на Марс, а тук, в Аризона?
 – На Марс има една голяма цепнатина, която се нарича по същия начин. Дори Големият каньон на Марс е много по-голям по размери от Големия каньон, който е тук, в Аризона.

Франк се усмихваше угоднически, за да тушира ефекта от думите си. Той погледна към Маман с верноподаническо изражение, а наум си каза: „Леле, колко си проста! Какво толкоз съгреших, че ми се налага да работя за тази тъпа селянка?“

Маман беше достатъчно умна, за да знае, че е проста, и затова не се засегна, въпреки че отгатна каква е мисълта, минаваща през ума на Франк.

 – Добре, щом ще се скрият в този голям каньон, значи няма да получат смъртоносна доза радиация и експедицията им ще е успешна.
 – Проблемът е в това, че вътре в каньона има радиоактивни скали, които ще ги изпържат не по-зле от космическите лъчи. Китайците обаче не знаят това, защото това е тяхната първа експедиция до Марс, докато ние и руснаците сме изпращали много безпилотни станции и сме проучили въпроса достатъчно добре.
 – Добре – продължи Маман. – А има ли на Марс място, където те да могат да се скрият? Тоест хем да е защитено от космическите лъчи, хем да няма радиоактивни скали.
 – Да, има такова място, но Машината на времето е изчислила, че китайците ще се изпържат още преди да го открият.