Доцентът махна с ръка и подмина асистент Тричкова, без повече да спори.

Ще се зачудите: какви са тези титли – доцент, асистент? Ама тези хора не са ли станали професори? Всъщност станали са. През 2009 беше приет закон, според който всеки пълнолетен български гражданин автоматично става професор. Мъдреците не обичаха интелигенцията и се чудеха как да им вземат титлите. Беше дразнещо някакъв си чичо със скъсани сандали да се смята за нещо повече от шефа на мафията само и само защото имал някаква си титла. Въпреки всичко, нямаше как да се премахнат научните титли, защото селяндурите държаха много на това и си мислеха, че щом някой си е професор, то това значи нещо. Затова Съветът реши да постъпи с титлите на професорите така, както Кромуел е постъпил с титлите на благородниците. Вместо да премахват научните титли, те приеха закон, според който всички стават професори. По същия начин е подходил и Кромуел, като приел декрет, според който всеки англичанин става благородник.

В Университета законът за всеобщото опрофесоряване не се ползваше с особена популярност и затова доцент Гочев и асистент Тричкова предпочитаха да използват старите си титли, получени преди приемането на този безумен закон. Освен това през 2010 доцент беше много повече от професор, защото доцентите бяха малко, а професори имаше колкото щеш.

***

Гочо продължи по коридора към лекционната си зала. В коридора той срещна Катето, любовницата на ректора. Тази среща не остави доцента безразличен, защото тя беше облечена в полупрозрачна блузка, под която не носеше нищо. Бяха изминали 120 години, откакто човечеството беше изобретило сутиена, но това откритие някак си още не беше достигнало до Катето. Интересно, в България жените с истински гърди обикновено ги крият и на никого не ги показват, а тези със силиконовите импланти държат да покажат на всички за какво са си дали парите. Същото беше и при мъжете. Тези, които имаха истински крака, обикновено носеха дълъг панталон, а тези с дървените протези обуваха ярки шорти и демонстрираха навсякъде това, че имат привилегията да са инвалиди. Това беше свързано с новото европейско отношение към хората с недостатъци. През 2010 в България всеки уважаващ себе си гражданин си беше извадил тапия за инвалид и получаваше инвалидна пенсия, а онези, които нямаха такава тапия, ги смятаха за абсолютни абдали. Такава тапия се взимаше с връзки или срещу малък подкуп, даден на правилното място. Хората носеха на ревера си значки, които удостоверяваха, че те са инвалиди, а не абдали, и много се гордееха с това.

Гочо беше един от малкото, които нямаха тапия за инвалид, макар че на него като на сексуален инвалид това му се полагаше по право. Той обаче е малко старомоден и не се гордее със своята инвалидност въобще.

Гочо се загледа след Катето, която отиваше към кабинета на ректора, но за негово най-голямо съжаление тя въобще не го забеляза. Това едва ли ще ви учуди. Всъщност това не учуди и Гочо.

***

По същото време в аулата на Университета ректорът изнасяше лекция пред представителите на дипломатическия корпус. По принцип аулата е част от надземната част на Университета и би трябвало да е част от владенията на Кривата Краставица, но в договора за аренда беше записано, че това помещение ще се ползва съвместно – от Университета през деня и от бардака през нощта. Там всяка нощ се организираха изискани оргии, които Кривата Краставица правеше специално за чуждите посланици, а през деня ректорът организираше интелектуални вакханалии, които също бяха предназначени за чуждите дипломати, но за съжаление не бяха чак толкова изискани.

В момента тече поредното събитие, организирано от ректора. Той чете нещо от някакви смачкани листчета, а чуждите посланици дремят по столовете. Темата на лекцията е свързана с историята, а ректорът е историк, което не е случайно, защото през 2010 на власт в Университета бяха историците. Математиците също искаха да вземат властта, но за това са нужни кинти, а единствените, които успяха да шитнат нещо ценно и да направят кинти, бяха историците. Какво успяха да продадат историците? Ами, много просто, те шитнаха историята. Че кой би дал пари за българската история? Може би македонците? Нищо подобно, македонците пет пари не дават за нашата история. Те си измислиха своя и нашата не им е нужна. Тези, които купиха историята, бяха американците. Ще кажете: „Разбира се, тази млада държава би проявила интерес към нашата древна история“. Пак не познахте. Американците не се интересуваха от древната, а от новата история на България. По-точно те купиха резултата от Втората световна война. През 2010 все още победените плащаха репарации на победителите и не беше все едно дали ще плащаш или ще ти плащат. Американците като практични хора купиха от историците резултата от войната и по този начин България от страна-победителка стана страна, загубила войната, и вместо да й плащат, сега трябваше тя да започне да плаща.