Колената на Безкрачко омекнаха. Той прекъсна разговора с хлипащия председател и набра директния номер на ЦРУ. Оттам го свързаха направо с директора. Това е много странно, защото господин Джонсън не разговаря с дребни бандити от ранга на Безкрачко, но очевидно той чувстваше известна вина за създалата се ситуация и затова реши лично да обясни проблема:
 – Ха честито, ще черпиш! От утре си в затвора! – това беше дебелашкият хумор на Джони.
 – Ама, господин Джонсън, защо точно аз? – запротестира Безкрачко. – В България има толкова много бандити, защо решихте да започнете точно от мен?
 – Имаме си некои съображения – пошегува се Джони. – Не е важно защо точно ти. Приеми го като печалба от тотото.
 – Но аз не мога да отида в затвора, имам задължения и отговорности. Благодарение на моите кражби се издържа половината съдебна система на България.
 – Нищо, ще се оправят някак и без теб – успокои го Джони.
 – Но аз съм свикнал на съвсем друг стандарт. Там няма да ми понесе нито храната, нито обстановката.
 – Нема да се косиш – Джони знаеше малко български и вмъкваше по някой и друг български израз. – В Софийския затвор, ако имаш пари, може да си поръчаш храна от най-добрите ресторанти, проститутки от най-скъпите бардаци и вино от избата на вашия президент.
 – Това е така – съгласи се Безкрачко, – но как ще се впиша в обстановката? Как ще се разбирам с другите затворници?
 – Нищо де. Нали един ваш поет беше казал: „В затвора попадна на хора и стана човек!“ Току виж и от теб вземе нещо да стане.
 – Не ме разбирате правилно. Какво ще правя в затвора – там има само честни хора и там никой не краде? За мен кражбата е необходимост и призвание. Аз не мога да заспя, преди да съм отмъкнал нещо. В затвора аз просто ще загина.
 – Не се безпокой, Безкрачко. И в затвора живеят хора, и там се краде. Дори и най-честните и хрисими хора понякога крадат.
 – Но какво се краде в затвора? Там няма нищо за крадене.
 – Напротив, има. В затвора се крадат кепета.
 – Че какъв е смисълът да се краде кепе, нали всеки затворник си има свое собствено, а и колко ли ще струва едно кепе?

 – Не е точно така – изкикоти се Джони. – В затвора кепетата са винаги с едно по-малко от броя на затворниците. Всяка сутрин на проверка един от затворниците е без кепе, защото някой му го е свил. Този затворник е наказан и обикаля плаца на бегом, докато неговите колеги седят в центъра и мило му се усмихват. Много е важно ти да си един от седящите в центъра, а не онзи будала, дето тича покрай стената.
 – Добре, но аз съм свикнал да крада заводи и магистрали. Как да падна толкова ниско и от крупен бандит да стана крадец на кепета?
 – Не, Безкрачко, да крадеш кепета, не означава, че си паднал ниско. Просто по този начин ти естествено ще се впишеш в обстановката. В затвора заводите и магистралите нямат никаква стойност, докато кепетата са ценни и затова затворниците не крадат заводи и магистрали, а кепета. Хайде, стига си мрънкал. До няколко часа искам да си там, за да могат журналистите да съобщят радостната новина във вечерната емисия на новините.
 – Но, господин Джонсън, не си ли спомняте, че наскоро ни препоръчахте да не съобщаваме никакви радостни новини, защото така ненужно сме радвали селяндурите, от което те започвали да се плодят още повече?
 – Вече има нови директиви. Сега може да ги оставим да се радват и да се плодят на воля.

След тези си думи Джони се усмихна загадъчно като Мона Лиза, но Безкрачко нямаше как да види тази усмивка.

***

На другата сутрин Безкрачко вече е в затвора. В момента той е на плаца заедно със събратята си по съдба. Над главите им небето е синьо и грее топлото есенно слънце.

Дворът на затвора е една от трите градинки, оцелели след уплътняването на София. Тук е широко и просторно. Погледът на Безкрачко свободно се рее чак до бодливата тел на оградата. Всъщност този плац е най-хубавата от трите градинки и най-важното – това е единствената градинка, в която са останали дървета. Като казвам дървета, малко се изхвърлям. Всъщност дървото беше само едно, малко поошмулено и измъчено, цялото покрито с неприлични надписи и още по-неприлични картинки, но все пак дърво. Цяло чудо е, че това дърво е оцеляло и още не е нацепено за подпалки. Чудо е и това, че дворът на затвора беше останал широк и празен. Безкрачко беше застроил дворовете на всички училища и детски градини, но как не се беше сетил за този апетитен парцел?