Айнцвайн почеса голото си теме и се опита да се защити:
 – Е, щом ледниковият период е сто хиляди години, тогава триста повече или по-малко е без значение.
 – Да, от историческа гледна точка сигурно е без особено значение, но ако не бяхме увеличили въглеродния двуокис, то ледниковият период нямаше да сполети нашето поколение, нито поколението на нашите деца, нито това на внуците ни. – Франк говореше така, че човек би си помислил, че той има деца, а може би дори и внуци. – Съзнавате ли колко са триста години? Това са цели петнадесет поколения!
 – Не, това са само седем-осем поколения! – възрази Джони, който искаше да каже нещо умно, но не знаеше какво. – Едно поколение е било двадесет години когато хората са се женили на 20, но сега благодарение на политиката на Съвета за ограничаването на раждаемостта хората се женят най-рано на 40 и затова дължината на едно поколение трябва да се смята за четиридесет години.
 – Дори и така да е – продължи Франк. – Ледниковият период щеше да е проблем на нашите пра-пра, шест пъти пра внуци. Вместо това, сега ние сме тези които ще гризнат дървото.

Тогава се намеси Ханс и каза нещо много разумно:
 – Не е добре да казваме на селяндурите, че ние сме виновни за това, че ледниковия период започва с триста години по-рано. По-добре е да им кажем, че благодарение на горенето на въглища и петрол се е получило глобално затопляне и ледниковия период се е забавил с триста години. Така вместо да ни мърморят, селяндурите ще се скъсат да ни благодарят.
 – Правилно, ще кажем, че ледниковия период идва с триста години по-късно, а не по-рано – оживи се Маман.
 – Няма как да излъжем, че сме забавили ледниковия период с триста години – обади се Айнцвайн. – Петролът се използва активно едвам от около стотина години.
 – Добре, – съгласи се Маман. – Ще кажем, че благодарение на нас студът се е забавил със сто години, но няма да го кажем сега, а след три години когато на селяндурите започнат да им замръзват задниците.
 – Нямаме три години – мрачно изръмжа Франк. – Остават ни малко повече от две.
 – Така ли? – попита Айнцвайн. – От коя дата ще започне студът?
 – Обикновено ледниковият период започва в течение на няколко столетия. Има случай, когато е започвал само за няколко десетилетия, а в този случай ще започне само за една година, но точна дата не може да се каже.
 – Добре, – на Маман й омръзна да слуша техническите обяснения на Франк. – Когато стане студено, тогава ще съобщим за ледниковия период и за това, че благодарение на нашето мъдро ръководство това нещастие се е забавило максимално. Дотогава ще оставим селяндурите да си живеят щастливо и няма да ги тормозим с излишни грижи.

Сякаш всичко беше решено, но в този момент се обади Джони:
 – Има още един проблем. Нашите анализатори казаха, че се очаква да измрат около седем милиарда селяндури.
 – Това е лошо – каза Маман. – Ще има ли жертви сред представители на по-висшите класи.
 – Не, – успокои я Джони. – Няма да загине нито един мъдрец и нито един посветен, а сред обикновените престъпници жертвите ще са минимални. Китайците ще спасят политбюро и представителите на висшата си номенклатура. Жертвите ще са главно обикновени селяндури.

 – Колко точно ще са селяндурите, които ще дадат фира? – поинтересува се Айнцвайн.
 – Сметката е проста – каза Джони. – В момента на Земята живеят седем милиарда сто двадесет и пет милиона души. Когато започне ледниковия период ще умрат седем милиарда и сто милиона, останалите двадесет и пет милиона ще оцелеят.
 – Искаш да кажеш, че след около две години над седем милиарда ще се гътнат от студ, а останалите двадесет и пет милиона ще преживеят сто хиляди години до края на ледниковия период? – каза Айнцвайн с нескрит сарказъм.
 – Не, – отвърна Джони. – Селяндурите няма да се гътнат от студ, а ще измрат от глад, и това няма да стане изведнъж, а ще се проточи десетина години. След като числеността на населението се редуцира, ще останат около двадесет и пет милиона и толкова ще бъдат в следващите сто хиляди години.
 – Но ние имаме запаси от храна, които би трябвало да стигнат за повече от десет години. – намеси се Маман. – Защо смятате, че храната ще свърши толкова бързо?
 – Какво се случва, когато в пустинята двама се сбият за кана с вода? – попита на свой ред Джони и сам си отговори. – Нищо, каната се чупи и двамата остават на сухо. Нещо подобно ще се случи със запасите от храна, които имаме.
 – Добре, нека разрешим създаването на термоядрени електроцентрали и по този начин да спасим повече хора. – предложи Ханс.
 – Чакайте, да не бързаме, това може да се окаже сериозна грешка – запротестира Айнцвайн, който все още се притесняваше да не падне цената на петрола.

Цял живот Айнцвайн се е борил да не допусне създаването на термоядрени централи, а сега този педерас Ханс иска да сложи кръст на това велико дело. Това щяло да спаси живота на няколко милиарда селяндури! Е и какво от това? Може ли това тъпото оправдание, да бъде достатъчно за затриването на цялата петролна индустрия?